Какъв парадокс! Детето се готви за първи клас и с нетърпение очаква 15 септември, а само месец по-късно не иска да ходи на училище и се съгласява да си напише домашните само под бдителния поглед на родителите. Какво се е случило за този месец? Защо децата не искат да учат. За това нежелание към учението на първо място са виновни родителите. Именно те, водени от добрите си намерения, отблъскват детето от училището.
Преходът от детската градина към първи клас - това е огромно събитие в живота на детето и неговите родители. Първи училищен звън, първа учителка, първо домашно, първи победи и първи неуспехи... От първия учебен ден ученето става задължение и на детето му е нужно време, за да се приспособи към това. Успехите и стремежът за учене в следващите години зависи именно от първата учебна година. И как ще протече тя зависи до голяма степен и от родителите.
Най-разпространената родителска грешка е стремежът детето да се направи вундеркин. Много преди постъпването в първи клас детето усвоява голяма част от програмата за първи клас е не му е интересно да повтаря вече наученото. Но училищната програма не позволява прескачането на учебен материал. Разбираем е този стремеж на родителите - всеки иска неговото дете да е най-най. Но ако детето ви е гений - то ще покаже това и без вашата намеса. А обикновено прекаленото учене е вредно за децата. Децата бързо се изморяват. В такъв случай ученето се приема като неприятно и тежко задължение. По-добре е подготовката за училище да се съсредоточи към развитие на познавателните процеси - внимание, памет, мислене и възприятия. Няма нужда децата да знаят да четат и пишат предварително. Да научат това им предстои в училище, при това - много бързо и лесно. Основната задача на родителите е да поддържат интереса към знанието като цяло.
Освен това не трябва да се забравя, че първокласниците преживяват огромен психологически стрес. За детето започва нов живот и то не е в състояние мигновено да свикне с новата си роля на ученик. Поставете се на негово място - нов колектив,нови задължения. А родителите вместо да помогнат - започват да изискват все повече и повече от първокласника. Някои възрастни смятат, че ако детето остане без работа ще се шляе по улиците.
НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИ ПРОБЛЕМИ В ПЪРВИ КЛАС
Детето не може да се съсредоточи и бързо се прехвърля от едно занимание към друго
Детето трудно издържа 35 минути без движение
Детето не обича да учи. Все още повече се интересува от играчки, а не от книжки.
ОБЩИ СЪВЕТИ КАК ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЯТ ТЕЗИ ТРУДНОСТИ
Много родители опитвайки се да научат децата на самостоятелност не му помагат при писане на домашните, а само ги проверяват. Но не всяко дете е в състояние да се справи само - трябват няколко месеца, за да разбере, че домашното е негово задължение, което трябва да изпълни. Затова в началото вие трябва меко да напомняте на детето, че трябва да седне да учи и да му помагате - дори и само с присъствието си.
Задължителните атрибути за първокласника - училищните принадлежности. Всевъзможни химикалки, гумички, сметала, несесери - първокласникът ги възприема като нови играчки. Затова не икономисвайте от тези атрибути - позволете на детето да участва в избора на училищните принадлежности - те поддържат до известна степен интереса към учене.
Нa първокласникът е необходим дневен режим. След училище и обяд - дайте на детето един-два часа свободно време. Нека си отпочине, да поиграе, да подиша свеж въздух. Но не отлагайте домашните за вечерта. След 17-18ч. съсредоточеността и способността за възприемане на нова информация рязко намалява. Оптималното време за подготовка е от 15 до 17 часа - детето вече е отпочинало. Не карайте детето бързо да остави играчките и да седне да учи само защото е дошло времето. Изчакайте подходящ момент - когато детето остави играчка, с която играе. Ако прекъснете интересна игра вашето дете ще седне с нежелание и бързо ученето ще придобие тъмна украска.
Винаги започвайте с най-трудното, когато вниманието е най-голямо. А познатото от детската градина (напр. рисуване) оставете за накрая - когато нивото на съсредоточеност спада.
Ако детето не се справя с нещо - помагайте му на етапи. Само не правете вместо него цялото домашно. Постепенно го насочвайте към верния отговор, но крайния отговор нека даде то. Накрая задължително похвалете детето "Виждаш ли как добре се справи! Аз ти помогнах малко, но ти сам/а реши тази сложна задача." Така в детето ще се появи позитивна реакция "Аз мога сам".
Често хвалете детето и не акцентирайте вниманието към неуспехите.